„Прабаба ми е родена през 1902 година. Почина на 102, свидетел на едни от най-важните събития в България през миналия век. Животът ѝ бе дълъг, ...мъдър и прекалено тъжен. През последните две години, преди да я изпратим, търсих жената, която е била.” (Веселина Николаева)
